Противоречива връзка имам с Казуо Ишигуро. Имах щастието или нещастието още от началото да прочета вероятно най-добрия му роман – “Остатъкът от деня”, след който очакванията ми към него се качиха до небесата. След това се натресох в плаващите пясъци на “Погребаният великан”, която не можах да оценя особено. И все отлагах “Никога не […]
↧