Quantcast
Channel: Книголандия »антиутопия
Browsing all 38 articles
Browse latest View live

Никога не ме оставяй, защото ще изчезна скоро

  Противоречива връзка имам с Казуо Ишигуро. Имах щастието или нещастието още от началото да прочета вероятно най-добрия му роман – “Остатъкът от деня”, след който очакванията ми към него се качиха до...

View Article


Кръгът ще се затвори и раят ще бъде тук

    Не съм сигурен, че искам да сте подготвени, като започвате да четете “Кръгът” на Дейв Егърс. Дори и положителна настройка не е нужна – това е една от Книгите на годината и е хубаво сами да се...

View Article


От небостъргач се пада тежко

   От задната корица и по-раншни наблюдения бях останал с впечтлението, че романът е сървайвал тип – внезапно прекъсване на връзка със света и светкавично развитие на събитията, включващо агресия и...

View Article

Хора летят в името на свободата

Едно добро правителство би трябвало да забрани сънищата или да продава карти за сънища в супермаркетите. Сънищата ни са също толкова форматирани като живота ни.      Знаете как е. Обичаш един автор, в...

View Article

“Нула К”е затънал в кафкианска безизходица

  Не знаех какво да очаквам от Дон деЛило – голямо име, но не бях чел нищо от него досега. Енигматичното заглавие “Нула К” събуди интереса ми, особено след като прочетох на задната корица, че сюжетът е...

View Article


Последната територия очаква да бъде покорена

   За “Последната територия” на Момчил Николов вече се говори и ще се говори много – една от най-мащабните и основателно-амбициозни български книги на десетилетието е, за повече ще видим. Какво се чу...

View Article

По подземни авиолинии се носи свободата

  Идеята на “Underground Airlines“ (“Подземни авиолинии”) се разполага в така любимата ми територия на алтернативната история. Бен Уинтърс рисува САЩ в наши дни, всичко си е реалистично, само с една...

View Article

Плетеница от светове в “Аркадия”на Иън Пиърс

 В свят на предизвикана по химичен път нормалност на съзнанието малко лудост осигуряваше невероятни предимства.   Преди няколко месеца подочух, че “Orange Books” ще издават голяма фантастика през...

View Article


Когато Тато беше Тапата

Внимавай как се държиш – предупреди го добронамерено той. – Времената се измениха. Последните станаха първи, а бившите първи трябва да свикнат с мисълта, че вече са последни.    Има книги, които просто...

View Article


Разказът на прислужницата, която трябва да ражда чужди деца

   Още една отдавна публикувана книга се появи на български на крилете на екранизацията си. В последните месеци очакването за “Разказът на прислужницата” на Маргарет Атууд се повишаваше бавно, но...

View Article

Защото сме само книги, и когато те си отидат, изчезваме и ние.

 - Можете ли да крещите по-силно от радиото, да танцувате по-бързо от професионалните танцьори? Книгите ви достатъчни ли са да предизвикат интерес у население, закърмено от раждането си със слабоумие?...

View Article

Песента на моряка се носи сред последната непокътната пустош

   Открих “Песента на моряка” на Кен Киси в един каталог с по-стари заглавия на популярни автори, понякога се ровя в такива за удоволствие, а и никога не знаеш какво може да се появи – както в случая....

View Article

…може ли да бъде другояче, щом “всички”и “аз”–сме единното “Ние”

  Всяка сутрин, точни като колела, в един и същи час, в една и съща минута, ние, милионите, ставаме като един. В един и същи час едномилионно започваме работа – едномилионно я свършваме. И сливайки се...

View Article


В Качестволандия всичко е най

Вашите персонализиращи алгоритми подготвят за всеки промиване на мозъка чрез нездравословна доза от неговото лично мнение.  Мой приятел ми заговори за “Качестволандия” на Марк-Уве Клинг преди няколко...

View Article

Деликатесен труп –човек в чиния, моля

    Купих си още на последната Алея на книгата “Деликатесен труп” на Агустина Бастерика, прозвуча ми като нещо провокативно и различно, а докато сваря да я прочета, видях и доста позитивни мнения от...

View Article


Времеубежище от разкъсаното настояще

И колко минало всъщност може да понесе човек?     Сега виждам, че основната ми среща с Георги Господинов – и то в късата му проза, е била преди десет години: “Невидимите кризи” и “И всичко стана луна”....

View Article

Вонегът отнема достойнството на човека

С цялото си сърце усещаше, че положението на хората е ужасяващо нелепо, но това е логична нелепост, до която се е стигнало интелигентно, така че просто не виждаше към какво друго би могла да ги изведе...

View Article


Лодкарят отвежда хората към нови прераждания

…че е било и винаги ще бъде невъзможно да се разбере кое е сън и кое не, че цялото творение е кутии в кутии, всяка от които е сън на различен бог.    Преди много години имахме спорна първа среща с...

View Article
Browsing all 38 articles
Browse latest View live